162-ро ОУ

Децата между три и четири години казват, че приказките за лека нощ им помагат да спят спокойно
Близо 2/3 от децата искат родителите им да им четат повече приказки преди лягане, съобщава Ройтерс. Малчуганите предпочитат, когато заспиват край леглото им да стои мама, а не татко.
Агресията в пубертетна възраст.Превенция в
училището и семейството

Децата на възраст от три до четири години признават, че биха искали родителите им да прекарват повече време с тях с книжка в ръка. Порасналите им другарчета твърдят, че това е любимото им забавление.

"Резултатите от нашето изследване показват, че традицията за четене на приказки продължава да е източник на емоционална стабилност за децата и мощно средство за интегриране в света около тях", казва психологът Ричард Улфсън, който провел изследването по поръка на филмовия гигант "Дисни".

Четенето на приказки е по-предпочитано от гледането на телевизия и видеоигрите, което е изненадващ резултат за съвременните деца, които на практика растат пред екрана.

82% от анкетираните малчугани казват, че приказките за лека нощ им помагат да спят по-спокойно.

Майките се оказват по-умели разказвачи, защото си променят гласа, за да отделят различните персонажи, или пък измислят свои "звукови ефекти", с които да направят историята по-реалистична, казват психолозите.

"В забързаното ежедневие за родителите е трудно да намерят свободно време и да почетат на децата си. Тези моменти обаче помагат да се изгради по-силна връзка между тях и са от съществена роля за нормалното развитие на малките", обобщава д-р Улфсън.

  Агресия – от латински – нападам, пристъпвам или прокарвам със сила своята гледна точка; атакуване на другия. Агресивното поведение е нападателно поведение и е един от механизмите за психична защита на личността. Агресията е поведение, което цели да причини загуба или вреда на друго живо същество, което се стреми да избегне едно такова отношение към себе си. Агресията е израз на много голям енергиен заряд в човешката душевност. Тя носи в себе си огромен разрушителен потенциал, чиито последствия застрашават самото съществуване на цивилизацията. Понятието агресивност е социално качество на личността и означава нападателност с използването на сила с цел да се нанасят определени вреди. В широк смисъл това е всякога експанзивно, упражняващо принуда върху обекта или друго лице поведение, водещо до увреждания при недостатъчна защита. Агресивното поведение може да се извършва по следните начини: - Моторно - физическа / агресивно действие/ - Речева / вербална агресия/ - Изразноа/ експресивна агресия/ - Свързано със средства / инструментална агресия/ - С правила / напр. Състезания/ - Без правила - Непосредствен израз на подбуда / напр. Изблик на гняв/ - Направлявано / напр. Коварно отмъщение/ - Инициативна - Отбранителна - Психическа - Въображаема - Временна /епизодична/ - Постоянна /продължителна/ - Масова /стихийна/ - Автоагресия и други Агресивното поведение съпътства нашата действителност, проявява се навсякъде и има голям отзвук в ежедневието ни.Да се премине от словесно общуване към груби и арогантни форми на агресивно поведение и насилие е вече сякаш една съвсем съзнателна и рационално възприета стратегия за постигане на целите и домогванията в живота. Стратегия, която от възрастните се предава като модел на поведение и преминава върху децата, които неукрепнали в своето духовно и нравствено съзнание, имитират механично или прилагат без задръжки този стил на поведение в отношенията си с връстниците. Съществуващата представа за юношеството, като период от развитието на човека , е податлива и се влияе силно от изградените социални стереотипи .В ежедневния език и за съжаление, тези стереотипи имат негативен оттенък. В този смисъл често се срещат фрази като” фаза на дълбока промяна”, „последен етап от детството”,”психологически стериотипи и критичен период”,”труден етап на обърканост и анархия, от който много родители се страхуват”,период на живота, който започва с пубертета и завършва с постигането на зрялост.
   Обикновено не се взема предвид, че пубертетът настъпва в различна възраст. Почти единодушно е разбирането, че юношеските години обхващат периода 10-12 до 18-21г.Достигането до физически и емоционален стабилитет може да стане обаче едва към 20 или21 години. Трудно е да се определи кога точно се постига тази зрялост, трудно се свързва външната очевидност и поведенческите изяви в реалността.
       В пубертетната възраст детето се чувства пораснало, но в същото време осъзнава, че разполага с възможности да бъде напълно независимо и свободно.Тази възраст е изпитание за подрастващия.Той е уплашен, че няма да се справи т.е. да се приобщи към света на възрастните.Затова се гневи на всичко, дори и за помощта , която се опитват да му окажат .Толкова отчаяно търси идентичността си ,че това може да доведе до непълна възможност за общуване.В този сложен период от живота му се преодолява една от най- тежките кризи, свързани с израстването. Тийнейджърите се опитват да се приспособят към света,но много от тях живеят с убеждението , че са сами и никой не ги разбира.Това ги прави да са сърдити на целия свят. Настроението им се мени от нереалистична тревожност до много по-нереалистична и преувеличена самоувереност. Това наблюдение се обяснява с голямо несъответсвие между потребностите и възможностите на юношите, като то допринася и за непрекъснати вътрешни конфликти и радикални промени в поведението.
     В стремежа си да бъдат независими те твърде често говорят уклончиво.Тази уклончивост в повечето случаи няма за цел да измами някого, а е начин да се каже само част от истината.Лъжите при подрастващите са опити за справянето с някакъв проблем или излизане от някакво неудобно положение. За нещастие първата лъжа води до втора и към нов проблем.
Най- честите причини за протести и недоволство у подрастващите са свързани със случаи когато:

-ги покровителстват и се държат с тях „като с малки”;

-категорично и безусловно изискват от тях да се подчиняват за всичко;

-не се съобразяват с мнението и интересите им;

-нарушават личното им пространство и се опитват да ги поучават.

     Често насилническото поведение е продиктувано от желанието за власт над съучениците си. Агресивността у някои ученици може да е следствие на усилието им да комплексират чувството си за несъответствие със заобикалящата ги среда. Други я използват като начин да скрият разочарованията, натрупани от проблеми в къщи ,например конфликти с родители,финансови трудности, или проблеми в училище-с учението ,с връстниците,като за обекти се избират слаби, непопулярни сред връстниците деца и с малка вероятност да им се противопоставят.
Агресията обикновено започва от дома , където родителите моделират агресивното поведение като начин за решаване на проблеми. Насилникът в училище често е жертва в къщи. Неговите родители го „ възпитават” чрез използване на комбинация от гневни изблици и телесни наказания. Посланието , което тези деца получават е, че това може би е правилно. Наистина родителите може да подкрепят проявата на агресия спрямо връстниците му чрез неуспешно изразяване на неодобрение на такова поведение или дори откритото му приемане.Също така може да се провали в това да го научат на по-подходящи начини на поведение , което е може би следствие на липса на социални умения за решаване на конфликти.
   Влияние на телевизията и филмите върху агресивността на подрастващите е голяма „Телевизионното насилие” гледано от милиони юноши , поставя въпроса за вредата и ползата от него. Пет –шест са насилията, които вървят на час по телевизията. Когато се възприема продължително агресивността, представена в различни филми, детето започва да реагира по – слабо при сблъсъка с реалното насилие. Емоционалната отзивчивост към пострадалия намалява и насилието започва да се оправдава.
       Твърде рано се попива агресията от заобикалящата ги среда, усеща се липсата на правила и безсилието да се спазват те в обществото и се възползват от сивата зона на безразличието, апатията и безотговорността, които създават морален хаос и липса на устойчиви правила. Усеща се духовната криза на ценности и морални норми в обществото, раздвоението на възрастните и безсилието им да покажат положителен модел за справяне с житейските проблеми и предизвикателства на живота. Така по лесно избират да следват закона на грубата сила и да се справят в живота според правото на силния, а не чрез силата на правото?
      Справянето с агресивността започва с преосмисляне на нейното значение – ако тя се схваща като поведение, което помага за постигане на успехи,за разрешаване на различни междуличностни проблеми, тогава личността не би се променила. Но ако все още агресивността се възприема като недостойно поведение, нараняващо и оскърбяващо другите, тогава агресивността би могла да се ограничи.
     За духовното израстване и развитие на младите хора отговорността преди всичко е на възрастните - на родителите, на обществото, на институциите на училището и медиите и атмосферата, която създават възрастните хора у тях. Уродливите и грозни картини на детското насилие в училище са духовните плодове на безсилието на възрастните и на обществото като цяло да живеят според елементарните морални норми и да демонстрират успешни модели на този нормален и почтен живот, които да са приемливи и за техните деца. За всичко това сме отговорни и даже виновни всички ние. Достоевски е казал :

Прекъснати ли са връзките между семейството, училището и обществото или все още не са доизградени, за да функционират адекватно на новите обществени реалности и предизвикателства? Каква е функцията на училището? Не само да образова,но и да възпитава.

Мерки за преодоляване на агресията в училище:

1. Оптимизиране на взаимодействието между училището и семейната среда;

2. Предоставяне на алтернативи за пълноценно използване на свободното време на децата и учениците;

3. Активизиране на възпитателната работа в училище за формиране на етични взаимоотношения между участниците;

4. Насочване на корекционно-възпитателната дейност за преодоляване и неутрализиране на отделните негативни прояви чрез засилване на положителните качества у детско-юношеската личност;

5. Ограничаване на противообществените прояви, агресията и етническото напрежение сред децата и учениците;

6. Повишаване на здравната култура на учениците по отношение на отрицателните явления-тютюнопушене, алкохол и наркомания и създаване на мотивация за отказ от тези явления.

7.Повишаване на информираността на системата за закрила и правомощията на институциите.

Нека отворим сърцето и съзнанието си за гласа на детето!

Да отправим послания към младите хора:
- Обичай другите, както обичаш себе си, за да спреш агресията и да бъдеш щастлив !
- Не е важно кой си и къде живееш, важно е какъв си и какво вършиш!
- Не решавайте проблемите с агресия , а с разум и разбиране!
- Отвърни на агресията с усмивка!
- Агресията поражда агресия.Живейте така , че никога да не бъдете част от агресията. Тя убива !
- Да бъдем по-добри , за да живеем по-добре!
- Дръжте се така , както бихте искали да се държат с вас!
- Всеки момент е друг шанс.Всеки има нов шанс да стане по-добър!

Родителски грешки...
...които ние допускаме, ако се придържаме строго към един от следните стилове на възпитание

При всеки човек на определена възраст се установява стереотип на поведение. Един от тези стереотипи е стилът на възпитание, който волно или неволно се проявява във всеки от родителите.
• Подчиняващ стил.
Привържениците на този стил изискват от детето безпрекословно подчинение във всичко. Детето може да реагира на такова отношение по различен начин. Външно едни остават послушни, но вътрешно протестират, и такова противоречие може да доведе детето до невроза. Друг постоянно грубиянства и възразява на родителите си.

• Излишно взискателен стил.
Той се изрязява в стремеж към ускорение развитието на детето. Такива родители изискват от детето съвършенство във всичко. Карат му се за най-малкия пропуск в учението или при изпълнение на домашните задължения. Придават голямо значение на придобиването на навици и знания, но не и на емоционалното развитие на децата. В общуването си с тях те се стараят да проявяват колкото се може по-малко чувства. Реакцията на децата на завишените и преждевременни изисквания са потиснатост, неувереност в собствените сили, постоянен страх да не разочароват родителите си, което също води до неврози.

• Малодушен стил.
Родителите се стараят да подберат за детето добър учител, не твърде взискателен, да го избавят от всякакво напрежение, не го поощряват да проявява инициатива. Такива деца израстват със слаба воля, не умеят да носят отговорност за събитията в живота си.

• Охраняващ стил.
Родителите са в постоянна тревога за детето, следят всяка негова стъпка, изпълняват всяко негово желание. Стараят се да не допуснат и най-малък физически или психологически дискомфорт. Формира се зависимост от родителите във всичко - включително до зряла възраст.

• Излишно емоционален стил.
Свойствен е повече на майките. За него е характерно прекалено проявяване на чувства към децата, възхищение от красотата и способностите им, постоянни прегръдки, целувки. Привикнало към прояви на постоянна любов и поклонение в семейството, детето очаква същото и от околните. Като не получава очакваната оценка и грижа, смята отношението на съучениците и на учителите към него за несправедливо.

• Небрежен стил.
Отличава се с пълна незаинтересованост от вътрешния свят на детето, неговото психическо състояние, преживявания. Детето е оставено само на себе си. Няма взискателност, но няма и поощрения и нужната ласка, любов. Равнодушието към детето ражда в него безразличие към собствения му външен вид, към преживяванията му, свързани с околните хора и училище. Нерядко при особено чувствителни и затворени в себе си деца, се формира жестокост, стремеж да се нарани някого, да причинят някому болка.

• Заплашващ стил.
Проявява се с готовност да се наказва детето за всяко голямо или малко провинение, постоянни заплахи. В семейството всички се намират в постоянно напрежение, готови във всеки един момент да избухнат. Такъв стил на възпитание може да формира у детето навика да хитрува, да извърта, за да избегне наказанието. Или да се отказва от собствена гледна точка, само и само да не попада под прицел. Когато станат по-големи, някои деца изобщо престават да реагират на заплахи, стават неуправляеми.

• Непоследователен стил.
Такива родители лесно сменят милост с гняв, от ласки преминават към заплахи. Могат да обещаят да направят или да купят нещо, когато са в настроение, но най-често не изпълняват обещанията си. Характерен признак за този стил е необмислени изисквания, наказания и поощрения. Постепенно детето губи уважение към родителите си. Но най-важното е, че необмислените постъпки, избухливост и непоследователност стават и негов собствен жизнен стил.

• Подкупващ стил.
В такива семейства отношенията с детето се градят на парично-стокова основа. Детето привиква, че добро поведение, отлични бележки в училище, помощ в домакинството се купуват с пари или подаръци. Това формира в него представата, че изобщо човешките отношения зависят само от количеството пари.

Опитайте се да определите кой е вашият стил и преценете неговите силни слаби страни. това може да ви помогне да се откажете от типичните родителски грешки.

Децата искат да им четат повече

Четенето на приказки е по-предпочитано от телевизията и видеоигрите, което е изненадващ резултат за съвременните малчугани, които растат пред екрана