Връщането към астрономическото часово време ще се извърши в 4,00 ч. на 26 октомври 2008 г., когато националната скала за време ще се измести с един час назад.
Промяната в България се въвежда с решение на правителството от 1979 г.
За първи път лятно и зимно часово време въвежда Великобритания още през 1908 г., за да се използва по-пълноценно дневната светлина през лятото. "Лятното часово време" на Острова се нарича "Daylight Saving Time".
Идеята всъщност принадлежи на американския политик Бенджамин Франклин, който по време на престоя си в Париж през 1784 г. пише цяло есе по темата, озаглавено "The Economical Project".
Идеята е възприета сериозно от лондонския строителен предприемач Уйлям Уилет (1865-1915), който публикува памфлет под заглавие "Хаби се дневна светлина" (The Waste of Daylight). Той подема агитационна кампания, която довежда до закона за британското лятно време (BST), приет от парламента през 1916 г.
През ХХ в. основен аргумент за въвеждането на лятното време е и спестяването на електроенергия. Според изчисления на експерти 25% от всичкото електричество, използвано за битови нужди, отива за осветление и домакински уреди като телевизори и касетофони.
През XVIII в. Франклин също направил подобни изчисления и стигнал до извода, че 100 000 домакинства в Париж биха спестили огромна сума, ако не палят свещи през 183-те вечери от 20 март до 20 септември.
На 10 март 1918 г. американският Конгрес установява няколко часови зони и прави официално въвеждането на лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.
Българската преса тиражира призива "Не сменяйте времето", отправен от гражданка от Монтана, която сезира Европарламента за местенето на стрелките на часовника.
"Местенето на стрелките един час напред е отживелица и тормоз", пише в специално писмо до евродепутатката Маруся Любчева българката от Монтана. Тя посочва още, че според медиците местенето на стрелките влияе зле на човешкия организъм.