В нашия мозък има химически субстанции, които ни карат да имаме чувства и да реагираме по начина, по който го правим. Можем да ги наречем нормални химически субстанции. Съществуват също така химически вещества, които наричаме психотропни или психоактивни вещества (ПАВ). Тези вещества, когато са въведени в организма, се насочват към мозъка и в резултат на различни механизми на действие променят чувствата и усещанията ни. Тези ПАВ почти винаги взаимодействат (или пречат на взаимодействието) с нормалните химически субстанции.
Накратко – как функционира нашия мозък
Първо трябва да знаем, че мозъкът ни е много деликатен орган, който се променя. Както всеки орган, той е изграден от клетки, наречени нервни клетки или неврони. Главният и гръбначният мозък се състоят от над 100 милиарда неврона. Работата на невроните е да пренасят информация по цялото ни тяло. Те осигуряват информация за това да решим дали да седнем, да се усмихнем, да завъртим главата си и т.н. Невроните са състоят от три важни части – тяло на неврона, аксони и дендрити. Аксоните представляват удължена структура, които индуцира електрически сигнали и ги предава на следващата клетка. Дендритите са важни за това, че съдържат рецептори. Рецепторите са уникални структури и тяхната функция е да „прихванат” сигналите, подадени от аксоните на другите неврони.
Нервните клетки обаче не са свързани една с друга. Аксонът на дадена нервна клетка сочи дендрита на друга, а предаването на сигналите между тях се осигурява от транспортни агенти, наречени невротрансмитери. Пространството между аксона и дендрита се нарича синаптична цепка, или синапс. Работата на невротрансмитерите е да пренесат нервния импулс, информацията от аксона към дендрита през синапса. Поради спецификата на информацията различните невротрансмитери имат различна химическа структура и вършат различна работа. Те се съхраняват в малки торбички на края аксона. Електрическият импулс, продуциран от аксона достига до края му и предизвиква освобождаването на невротрансмитер от торбичката. Невротрансмитерът излиза в синапса, достига до дендрита и там бива захванат от съответния рецептор, който е отговорен точно за него. Това захващане предизвиква генериране на сигнал, който преминава по цялата нервна клетка, достига до края й, освобождава невротрансмитер и т.н. По този начин, от неврон – на неврон, информацията се разпространява по цялото ни тяло. Рецепторите са специфични за всеки невротрансмитер, така както секретният ключ е специфичен за секретната брава.
След като си свършат работата невротрансмитерите биват освобождавани от рецепторите и обратно влизат в синапса. Специален белтък, наречен моноаминооксидаза (МАО) се занимава с това да ги разруши и после те биват изхвърлени извън организма. Една част от невротрансмитерите достигат обратно до аксона и там биват обратно захванати от него и въведени отново в експлоатация. За този процес пък се грижи друг белтък, наречен белтък на обратния захват, или reuptake. Сега невронът, който е получил сигнала става неврон, в който се инициира сигнал и така процесът продължава.
Какво се случва в мозъка, когато имаме външна намеса?
Различните ПАВ въздействат върху пътя на възнаграждението като повлияват невротрансмитерите. Пътят на възнаграждението е сложна мрежа, състояща се от милиони неврони. Начинът на това въздействие зависи от вида на ПАВ, както и от пътя, по който е въведено то в организма.
За да разберем механизма на действие на ПАВ трябва да упоменем и някои невротрансмитери, върху чиято функция те въздействат. Такива са [1]:
Серотонин (5-хидрокситрептамин) – основната му функции са температурна регулация, контрол върху интензивността на усещанията и регулация на настроението.
Норепинефрин (норадреналин) – участва във всички възбудни процеси и в механизма на съня.
Ендорфини – регулират настроението, възможността да се изпитва удоволствие, регулират болката
Глутамат и (GABA) гама-аминомаслена киселина – глутаматът е мощен възбуждащ невротрансмитер, а GABA е подтискащ невротрансмитер. Най-много неврони и синапси използват тези два невротрансмитера.
Ацетилхолин – отговорен за мускулното съкращение
Допамин – основен невротрансмитер. Контролира мозъчните процеси, отговорни за движението, емоционалните състояния, изпитването на удоволствие и болка.
Важно е да разберем едно - че всички ПАВ повлияват различни етапи от работата на невротрансмитерите.
По начина си на действие психо-активните вещества (ПАВ) се разделят на[1]:
1. Стимуланти – амфетамини, кокаин (често лекарства, предписвани за диета). Те предизвикват чувство на сила и ни държат будни.
2. Депресанти – алкохол, почти всички прескрипционни лекарства за страхови разстройства и сънотворни, барбитурати. Те обикновено ни карат да се чувстваме успокоени и уморени.
3. Опиати – кодеин, хероин, метадон, почти всички прескрипционни обезболяващи лекарства, като морфин и др. Предизвикват нечувствителност към болка.
4. Канабиноли – всички форми на марихуана (в т.ч. хашиш, ганджа, бханг и т.н.) ни карат да се чувстваме размекнати, отпуснати.
5. Халюциногени – ЛСД, магически гъби, екстази, псилоцибин, мескалин, пейота кактус. Тези ПАВ предизвикват обостряне на възприятията.
6. Разтворители (инхаланти) – ацетон, бензол, етер, бензин, лепила, толуол и т.н. Те предизвикват чувството на зашеметяване и отнесеност.
7. Други – амил и бутил нитрити, азотен окис, фенциклидин, кофеин, никотин. Към тази група се причисляват ПАВ, които не спадат към никоя от другите групи.
Канабисът е растение, което в ботанически план е близко до копривата. Смолата на растението съдържа активната субстанция, която предизвиква психотропните ефекти – делта 9 тетрахидроканабинол или THC. Канабисът съществува и се употребява под няколко форми:
Марихуана - произвежда се от изсушени и нарязани връхчета на растението. Процентното съдържание на THC e от 2 до 5 %.
Ганджа – приготвя се от съцветията и връхчетата на култивирано растение и е с по-висока концентрация на THC.
Хашиш – приготвя се от смолата на растението. Съществува по д формата на твърдо тесто, чийто цвят варира от зелен през тъмно кафяв до черен. Концентрацията на THC е от 5 до 25 %.
Хашишово масло – извлича се от хашиша, един по-рядко употребяван продукт, в който концентрацията на THC достига до 50%. Цветът му е тъмно кафяв.
Действие
Както и при хероина, преди продуктите на канабиса да влязат в мозъка, в него действат инхибиторните невротрансмитери, които подтискат освобождаването на допамин в синапса. Натуралните канабиноиди (като анандамид) свързват рецепторите на инхибиторните невротрансмитери и изключват инхибиторния механизъм. Така се освобождава допамин. ТНС (тетрахидроканабинолът) - активния инградиент на канабиноидите имитира действието на анандамида, свързва канабиноидните рецептори и блокира инхибиторния път. Освобождава се допамин. Знае се, че анандамидът е свързан с премахването на излишните краткосрочни спомени. Отговорен е също така за забавяне на движенията, поради което ние се чувстваме отпуснати и спокойни. За разлика от ТНС анадамидът се разгражда много бързо и поради тази причина ние не сме в непрестанно състояние на „high”.
Ефектите на канабиса зависят от концентрацията на активната съставка в продукта, от психичното състояние, в което човек се намира, докато употребява, от обкръжението, от смесването с други вещества.
Ефектът продължава обикновено до 4 часа след приема, а в някои случаи и до 12 ч.
Главният ефект на канабиса е да стимулира и променя въображението, настроението, възприятието и поведението. Цветовете и музиката изглеждат по-интензивни, възприятието за време и пространство е изкривено, преживява се благополучие, еуфория. Понякога еуфорията може да бъде заместена от лека депресивност (особено, ако се консумира в състояние на тревожност и безпокойство). Понякога се наблюдава силно безпокойство, отключване на панически кризи и параноидни мисли. Има случаи и на халюцинации (особено при консумиране на количества с повишено съдържание на ТНС). На физическо ниво – сухота в устата, зениците се разширяват, очите са зачервени, пулсът се ускорява, кръвното налягане се повишава. Употребата на канабис влияе върху паметта и може да се стигне до временната й загуба. Намалява се концентрацията, възможно е мускулно отпускане, затрудненост на движенията, главозамайване.
Рискове при употреба
Когато се пуши, канабисът предизвиква същите рискове като тютюна – раздразнение на дихателните пътища, бронхити, увреда на белия дроб, рак.
Когато се поглъща има риск да се консумира повече, отколкото е била желаната доза.
Особено опасни при дълготрайна употреба са негативните ефекти върху краткотрайната памет и концентрацията. Дългогодишните потребители на канабис стават апатични, губят мотивацията си, трудно или почти невъзможно им е да постигнат целите си. Като цяло губят интерес към ученето, работата и живота.
Абстинентен синдром
“... при над 2/3 от хронично употребяващите марихуана се отчита наличие на абстинентни симптоми с различна интензивност – уморяемост (50-60%), тревожност (50%), проблеми с концентрацията (45%), постоянно прозяване (35%), загуба на апетит (40%), депресивност и безсъние (30-35%)”.[1]
Медицинското му название е диацетилморфин, спада към опиатната група психоактивни вещества и е синтезиран от морфина. Чистият хероин представлява бял прах, но в зависимост от примесите (кофеин, барбитурати, талк и т.н.) цветът му може да варира от мръснобял до кафяв.
Действие
Преди хероинът да влезе в системата, в нея действат инхибиторните невротрансмитери, които подтискат освобождаването на допамин в синапса и спират импулса. Опиатите (какъвто е хероинът) активират опиатните рецептори, които от своя страна изключват освобождаването на инхибиторите невротрансмитери. Без инхибитори допаминът се освобождава. Това предизвиква веднага чувството на отпуснатост, вялост и комфорт. Невроните с опиатни рецептори са част от мозъка, която отговаря за предаването на сигнала за болка, стреса и емоционалните състояния. В нашето тяло има естествени опиатни молекули, чиято функция е да подтиснат болката тогава, когато имаме голяма травма. Поради тази причина морфинът (чийто аналог е хероинът) се използва за болкоуспокояващо средство. Научи повече на http://www.ginko-ev.de/drugsandbrain/
Ефекти
Те зависят от множество фактори като доза, честота на употребата, начин на употребата, но и от индивидуалните характеристики на употребяващия.
Търсените ефекти на хероина са свързани с това, че той успокоява психичната болка (тъга, тревожност), успокоява физическата болка, създава усещане за благополучие, еуфория и доверие в себе си, за приятна топлина и спокойствие.
След инжекционна употреба се наблюдава така нар. “кик” – изключително приятна ирадиираща вълна от топлина, често оприличавана на оргазъм. Следва период на преживяване на благополучие, усещане за топлина, което може да продължи 3-4 часа. Тревожността е успокоена и употребяващият се намира в състояние на душевен мир. Последният етап от употребата е свързан с прогресивно намаляване на ефектите и с нужда от сън. Връщането към “нормалното” състояние може да бъде мъчително за някои: умора, депресивност. В случай на зависимост, се появяват първите признаци на абстиненция.
Физиологичните ефекти са свързани с гадене и повръщане – особено при първата употреба. Хероинът забавя производството на телесни секрети (еякулацията е забавена, липса на сълзи, вагинална сухота, констипация). Наблюдават се смущения в менструалния цикъл, променя се сексуалното желание (промяната е и в двете посоки). Употребата на хероин отпуска мускулатурата, смущава цикъла на съня, намалява усещането за глад. Зениците се стесняват, често се описват като топлийки.
Ефекта на употреба е бърз: при инжектиране +/ - 20 секунди, при смъркане - +/-5 минути, при пушене – до 1-2 минути. Продължителността на ефекта е до 4-6 часа след употребата, но усещането зависи от начина на взимане и от състоянието на употребяващия.
Рискове при употреба
Хероинът създава бърза физическа и психическа зависимост и повишен толеранс към веществото.След няколко дни употреба (няколко приема дневно) употребяващият чувства необходимост да увеличи дозите, най-напред като количество, а после и като честота, за да достигне до желаните ефекти на веществото.
При инжекционна употреба съществуват рискове от заразяване с вируса на СПИН, Хепатит В и С, с увреда на черния дроб. При продължителна употреба се наблюдават нарушения в паметта, загуба на апетита и спадане на теглото, хронични дихателни проблеми. Конфликтите в семейството са чест спътник на хероиноиновата зависимост. Апатията и песимизмът изместват инициативността и радостта от живота.
Абстинентен синдром
Повишен пулс
Интензивно усещане за студ
Изпотяване
Течащ нос
Сълзене от очите
Мускулни болки
Гадене
Разширени зеници
Безсъние, раздразнителност и тревожност
Свръхчувствителност към болка
Ефекти при предозиране
В случай на предозиране дишането се забавя или става повърхностно, лицето може да изпадне в дълбока летаргия или кома, мускулатурата се разхлабва. Лицето спи дълбоко и не се събужда. Зениците са стеснени. Кожата побледнява, докато устните и крайчетата на пръстите посиняват. Възможен е летален изход, който настъпва в резултат на блокиране на дишането или белодробен оток.
Амфетамините представляват синтетични психо-стимуланти. Тяхната химическа структура прилича на естествените стимуланти, произвеждани от тялото (адреналин, норадреналин и др.) Съществуват под формата на бял, розов или жълтеникав прах, таблетки или капсули.
Действие
Допамин транспортерите служат за премахване на излишния допамин от синапса. Метамфетамините наподобяват химически допамина и допаминовите транспортери ги хващат и ги въвеждат в нервната клетка, вместо допамин. Вътре в нервната клетка метамфетаминът измества допамина от неговото депо (торбичката му). Повишеното количество допамин принуждава транспортерите да започнат да работят в обратна посока – да изпомпват активно допамин извън клетката – в синапса. В резултат на това допаминът е хванат „в капан” в синапса и не може да се прибере обратно от транспортерите. Той стимулира отново и отново нервната клетка с опиатни рецептори. Метамфетамините са субстанции с много висок потенциал на зависимост, тъй като действат върху пътя на възнаграждението в мозъка. Употребяващите ги чувстват голямо удоволствие и бодрост.
Ефекти
Тъй като са стимуланти на централната нервна система, амфетамините редуцират умората и апетита. Те създават впечатление за благополучие, поддържат организма в будно състояние, повишават желанието за комуникация. Употребяващият е с повишена енергия и издръжливост. При по-високи дози намаляват усещането за болка и създават усещане за сила и мощ. При много високи дози предизвикват параноидни симптоми, треперене, халюцинации, периоди на безсъние, следвани от много силна умора и интензивно желание за сън.
Рискове при употреба
Продължителната употреба води до трайни промени в мозъчните клетки, сърдечни смущения, ускорено дишане, повишено кръвно налягане. Амфетамините имат тенденцията да увеличават телесната температура. Съществува повишен риск от хипертермия (прегряване), особено в претъпкани, лошо вентилирани помещения. Употребяващият не си дава сметка, че тялото му страда, поради това, че амфетамините намаляват усещането за умора. Ако употребяващият танцува и не пие достатъчно вода, тогава настъпва дехитратация (обезводняване) на тялото. В психичен план - емоционална нестабилност, агресивно поведение, негативно влияние върху паметта и концентрацията, отключване на психотични кризи (загуба на връзка с реалността).
Абстинентен синдром
Някои употребяващи имат силно желание към повторна употреба. Те имат усещането, че без веществото няма да бъдат способни да учат, танцуват, работят, излизат. В такъв случай говорим за психична зависимост от веществото. Няма данни за развитие на абстиненция, подобна на хероиновата, но някои учени смятат, че симптоми като продължителна умора, изтощение, депресивност след спиране на употребата на амфетамини, са част от абстинетния синдром. Важно е да се знае, че към амфетамините се развива висок толеранс.
Ефекти при предозиране
Внезапна умора, раздразнителност
Спиране на изпотяването
Силни мускулни спазми в ръцете, краката и гърба
Задушаване, главозамайване, болки в главата
Трудност при уриниране
Загуба на съзнание
Всъщност това са симптомите за прегряване и т.нар. “топлинен удар”.
Медицинското наименование на екстази е MDMA (метилен-диоксиметиламфетамин). Съществува под формата на таблетки с различен цвят, съдържащи дози от психоактивното вещество, които варират между 75 -135 mg. Ефектът е едновременно стимулиращ и психоделичен.
Действие
Серотониновите транспортери служат да изведат излишния серотонин от синапса, след като си е свършил работата и да го вкарат обратно в клетката. Екстази, който наподобява химически серотонина се хваща от транспортерите на серотонина, които го вкарват директно в клетката. Даже екстази се транспортира много по-добре от самия серотонин. Това взаимодействие обърква транспортерите и те започват да работят в обратна посока - да изкарват серотонин извън клетката. Излишният серотонин е хванат „в капан” в синаптичната цепка, свързва се отново и отново с рецепторите и свърхстимулира клетката. Екстази засяга серотониновия път, който е отговорен за настроението, съня, възприятията и апетита. Косвено ектази влияе и върху пътя на възнаграждението, като освободения серотонин стимулира леко освобождаване на допамин.
Започват от 20 до 60 минути след приема и продължават не повече от 8 часа. Екстази има два ефекта - единият стимулиращ, другият психоделичен. Двата ефекта се преплитат, като зависят от дозата на активната субстанция, съдържаща се в таблетката, но и от настроението и обкръжението на този, който взима. "Приливът" започва с известна възбуда, която преминава в гъделичкане и стягане на челюстите. Стимулиращият ефект предизвиква приток на енергия, която маскира умората, все едно, че е никога не я е имало. Психоделичният ефект предизвиква усещане за ведрина, безгрижие и бодрост. След приема се повишава доверието към околните, засилва се чувството на привличане към другите и се увеличава нуждата от комуникация с тях .Понякога езикът на тялото е водещ.
Екстази провокира повишаване температурата на тялото и на кръвното налягане. Пулсът се ускорява, зениците се разширяват. Понякога се усеща вдървеност във врата и сухота в устата. Понякога се затруднява координацията на движенията. Най-опасният ефект от екстази е, че уврежда термичната система на тялото, без човек да го осъзнава, което усилва риска от обезводняване и прегряване.
Рискове при употреба
Главната опасност при употребата на екстази е топлинният удар. Телесната температура се повишава още повече, когато екстази е употребен в топло, зле проветрено помещение. Рискът е да се танцува без прекъсване, да се забрави да се пие вода и да не се държи сметка за умората, от която страда тялото. Тялото се изпотява и ако не се пие вода, то започва да се дехидратира. Дехидратацията може да бъде смъртно опасна – това, което на ежедневния език се нарича “топлинен удар”. Възможно е той да е съпроводен от сърдечен пристъп или кома.
При честа употреба има сериозни рискове от безсъние, тревожност, панически кризи, депресия и параноя. Изследванията показват, че честата употреба на екстази изпразва мозъчните резервоари от серотонин, което се усеща като депресия. Дълготрайната употреба води до смърт на нервни клетки в главния мозък, ограничаване на интелектуалните възможности, ранна синилна деменция, хронична депресия, различни фобии, бъбречна дисфункция.
Абстинентен синдром
Употребата на екстази създава психическа зависимост и бърз толеранс към веществото, което води до желание за увеличаване на дозата за постигане на първоначалния ефект.
Съществува мнение че симптоми като загуба на апетит, изтощение, проблеми с концентрацията са част от абстинентния синдром.
Ефекти при предозиране
Панически страх, обърканост, налудни представи, както и симптомите на топлинния удар, които са описани по-горе.
Съществуват случаи на смърт, предизвикани от употребата на екстази. Често дехидратацията на тялото, топлинният удар, смесването на екстази с други вещества, непоносимост към екстази, играят голяма роля за това.
Най-употребяваното психо-активно вещество, етиловият алкохол или етанолът е субстанцията, съдържаща се в алкохолните напитки. Произвежда се чрез ферментация на плодове или дестилация. Голяма част от хората консумират алкохол в скромни количества, рядко и с конкретен повод. Тогава говорим за социална употреба. Смята се, че употребата може да стане вредна, ако надвиши 24-28 чаши седмично за мъжете и 14-21 за жените. Тогава говорим за вредна употреба на алкохол. Алкохолизмът се характеризира с психологическа и/или физическа зависимост към алкохола.
Действие
GABA инхибиторните невротрансмитери са активни в целия мозък. Те контролират активността на невроните в различните нервни пътища. Когато GABA е свързана към клетката, тя трудно се стимулира. По същото време на друго място в мозъка глутаматът работи като стимулиращ импулса невротрансмитер. Алкохолът, когато навлезе в мозъка действа по двоен успокоителен механизъм. Първо – свързва се с GABA рецепторите и ги прави още по-инхибирани и второ – свързва се с глутамат рецепторите, като не дава на глутамата да стимулира клетката. Акохолът влияе върху онези части от мозъка, които са свързани с изграждането на памет, взимане на решение и контрол на импулсивността.
При ниски дози води до еуфория, понижаване прага на задръжките, повишаване доверието в себе си. При по-големи количества е възможно затрудняване на говора, движенията, некоординирана походка, раздвояване на образа, забавяне на реакциите, наблюдават се и смущения в ориентацията, сънливост. При употреба на много големи дози – отпускане на мускулите, повръщане и изпускане по голяма или малка нужда. Също така загуба на съзнание, загуба на памет, хипотермия, спиране на дишането. След употреба от 4 до 18 часа – главоболие, отпадналост, гадене и повръщане (махмурлук).
Рискове при употреба
В социален аспект злоупотребата с алкохол може да доведе до негативни ефекти в семейството, работата, междуличностните отношения. Алкохолът се преработва от черния дроб. При дългосрочна употреба алкохолът атакува черният дроб, мозъка, панкреаса, храносмилателната система. При остра интоксикация е възможен летален изход, особено при хора с нисък толеранс към веществото.
Абстинентен синдром
Първите симптоми се наблюдават до 10-12 часа след последния прием и включват:
Тремор на ръцете
Повишено кръвно налягане
Разстройствона съня
Повръщане
Леко повишена температура
Сърцебиене
Алкохолен делир при 1-2% от случаите
Ефекти при предозиране
При предозиране се наблюдават нарушения на равновесието, загуба на памет, смущения в сърдечната дейност, гадене, повръщане, хипотермия, кома, възможни са летални изходи поради респираторна или сърдечна недостатъчност.
Внимание: смесването на алкохол с други психоактивни вещества е изключително опасно!
ЛСД спада към групата на халюциногените. Медицинското му название е диетиламид на лизергиновата киселина. Среща се под формата на попивателна хартия, картончета, които са напоени с малко количество от веществото. Върху тях има изображение, което обикновено варира според модните тенденции. По-голямата част от картончетата съдържат доза от 75 до 200 микрограма. Намира и се под формата на “микроточки” или желатинови таблетки с различна форма. ЛСД е чувствителна към светлината и въздуха – оставено няколко дни на открито, веществото губи силата си.
Действие
ЛСД действа основно върху невроните на серотонина. ЛСД химически прилича на серотонина и предизвиква серотонинов ефект, като свързва неговите рецептори. В мозъка има няколко вида серотонинови рецептори, всеки от които е отговорен за извършването на определена работа. ЛСД взаимодейства с определени рецептори, но не всеки път по един и същ начин – понякога ги стимулира, а понякога ги подтиска. Поради това ЛСД повлиява по много сложен механизъм сетивността. ЛСД и другите халюциногени заемат място в мозъка, наречено локус церулеус (LC), като само един неврон от LC може да се свърже с множество различни части на мозъка, които са отговорни за сетивността. LC е отговорен за чувствата за събуждане и стряскане от неочаквани дразнители.
Ефектът се проявява след около час и може да продължава до 12 часа. Понякога ЛСД бива наричана “психична бомба” заради интензитета на ефектите, които причинява. При някои ЛСД създава усещания с неописуема красота, при други води до тревожност, ужас, желание за самоубийство. Случва се един и същи човек да изпита и двата ефекта при употреба. Ефектите от веществото са непредвидими и неконтролируеми, тъй като не се знае точното количество, което се намира върху картончето. Според дозата, ефектите варират от замайване, подобно на това от силна доза канабис до дълбока промяна на съзнанието със загуба на чувството за реалност. Колкото по-голяма е дозата, толкова по-интензивни са ефектите. Те продължават между 8 и 12 ч. ЛСД има тенденцията да акцентира върху психичното състояние, в което се намира употребяващия в момента на употребата: състоянието на благополучие може да се преживее като екстаз или да се преживее депресия, безнадежност. Границата между “Аз” и външния свят може да се замъгли, до тотално размиване.Това може да доведе до преживяване на лудост или напротив като връзка с мистичното.
Основното за LCD са халюцинациите, изкривява се представата за време и пространство. Промяната в сетивността се наблюдава като обостряне на цветовете, те стават ярки и блестящи. Предметите и обектите може да изглеждат деформирани. Има промени и в усещането за собственото тяло. То може да се чувства като деформирано, тежко или леко. Наблюдава се обилно изпотяване, повишаване на кръвното налягане и пулса, разширение на зениците, спада концентрацията. Промяната в настроението може да бъде в различни посоки – радост, тревога, агресия, възможно е раздвояване на личността.
“Пътуването” преминава приз три етапа. В началото първите признаци са по-скоро физически – металически вкус в устата, усещане за разпространяваща се по тялото топлина, погледът изглежда като “запален”. Тези ефекти започват около половин час след употребата и продължават около четвърт час. Следва етапът на описаните по-горе ефекти, които продължават около 3-4 часа. Последният етап е на заглъхване ефекта на веществото и връщане в съзнанието (4-5 часа), като отвреме навреме ефектите доминират.
Рискове при употреба
В някои от случаите халюцинациите могат да достигнат такава интензивност, че да се скъса връзката с реалността. Смущенията и паниката в тези случаи могат да доведат до сериозни инциденти и наранявания.
«Badtrip» е състояние под въздействие на веществото, доминирано от страха. Употребяващият може да загуби контрол над самия себе си, да схваща себе си като полудял или затворен завинаги в преживяванията си. Ако това състояние продължи, паниката, която се усеща залива употребяващия, така че той може да стане агресивен, дори и към самия себе си. Може да се стигне до самоубийство.
Внимание: употребата на ЛСД може да се трансформира в «Badtrip» дори и за опитния експериментатор, дори и при добри условия на употреба!
«Flash-back» е един от най-опасните рискове на употребата на ЛСД. Изразява се в повторно преживяване на ефектите на употребата седмици и дори месеци след последната употреба. Те траят няколко минути на са неочаквани и настъпват изведнъж, което означава в най-неподходящи условия.
Други рискове: стесняване кръга на интересите, спад на мотивацията и липса на инициативност. Възможни са дълги депресии, при бременност – повишаване на малформациите и спонтанните аборти.
Кокаинът спада към групата на стимулантите на централната нервна система и представлява бял прах, извлечен от листата на растението кока, което расте в Южна Америка. Другата форма на кокаина е т. нар свободна база или крек, която се получава чрез добавяне на амониев радикал към воден разтвор на кокаин.
Действие
Допамин транспортерите са отговорни за това да премахнат допамина от синаптичната цепка, след като си е свършил работата. Кокаинът блокира тези транспортери и допаминът остава хванат „в капан” в синапса. В резултат на това допаминът се свързва отново и отново с рецепторите на дендрита и свръхстимулира клетката.
Кокаинът, както и други стимуланти е концентриран в пътя на възнаграждението и също така в онази част на мозъка, отговорна за съзнателните движения. Поради тази причина хората, които използват стимуланти са неспокойни и не могат да стоят на едно място. Кофеинът и никотинът влияят по този механизъм.
Ефектите зависят не само от дозата, честотата и начинът на употребата, но и от психичното и физическото състояние на употребяващия – личност, настроение, очаквания и т.н. Употребата на кокаин създава впечатление за яснота и трезвост, повишава издръжливостта, и намалява усещането за умора, създава впечатление за мощ и доверие в себе си, повишена концентрацията и енергията, предизвиква чувство на удовлетвореност. На физическо ниво разширява зениците, повишава сърдечния ритъм, намалява апетита и жаждата, стимулира сексуалното желание, усилва възприятието за звук.
Рискове при употреба
Продължителната употреба може да провокира възпаление на лигавицата на носа, смущения в сърдечния ритъм, инфаркт на миокарда, рискове от поява на епилептичен припадък, емболия, мозъчен кръвоизлив. Психичните последици при редовна употреба са свързани със смущения в настроението, раздразнителност, агресивност, тревожност. Възможни са нарушения в паметта, параноидни симптоми, депресивност, чувство за вина, суицидни мисли.
Абстинентен синдром
Силно желание за употреба
Тревожност
Депресивност
Чувство за умора и отпадналост
Безсъние
Ефекти при предозиране
Свръхдозата зависи от индивидуалните особености, количеството и качеството на приемането вещество. По-чувствителните употребяващи могат да предозират и при 0,5 гр. В редки случаи на алергия към кокаина предозиране може да се появи и при ниски дози като 20 мг (1/50 от грама). Симптомите са свързани с:
Хиперактивност, свръхвъзбуда, епилептичен гърч
Тревожност, главоболие, делир
Повишаване на пулса и смущения в сърдечния ритъм, инфаркт
Белодробна недостатъчност, поява на розова пяна върху устните
Летален изход поради спиране на дишането или сърдечна недостатъчност
За зависимостта
Какво е зависимост от психоактивни вещества?
Зависимостта от психоактивни вещества е хронично, рецидивиращо заболяване, изразяващо се в мозъчни промени, получени вследствие на натрапчиво желание да се употребяват такива вещества. В този процес са включени много фактори – фактори на личността (в т. ч. генетични), фактори на средата и фактори на самото вещество. Тази многофакторност прави зависимостта изключително сложно заболяване.
Свръхдоза
Какво е свръхдоза
Наркотиците, които хората взимат, за да изпитат ефекта им, въздействат върху мозъка. Тъй като мозъкът контролира други части и функции на тялото – белите дробове, бъбреците, черния дроб, сърцето, употребата на наркотици може да повлияе върху тяхната жизненоважна дейност. Обикновено човешкото тяло привиква към тези промени, но ако взeмeте значително по-големи количества или по-добро качество от определен наркотик, те могат да надвият над способността му да привиква и да причинят сериозни странични ефекти.
Ако за кратко време твърде много или твърде чист наркотик постъпи в мозъка или другите органи, могат да настъпят опасни странични ефекти – изпадане в безсъзнание, спиране на дишането, сърдечна недостатъчност, припадък или прегряване, всеки един от които може да се окаже смъртоносен. Това се нарича свръхдоза (предозиране).
Какво да правим, ако някой предозира?
Проверете пулса и дишането му. Замъглява ли се огледало, поставено пред устата му? Чувствате ли дъха му върху ръката си? Гърдите му движат ли се нагоре и надолу? Откривате ли биенето на сърцето, когато поставите ухо върху гърдите му? Ако е в съзнание, поставете го в "съвземаща" поза и не спирайте да му говорите, дръжте го буден, не го поставяйте в леглото.
Aко е спрял да диша, действайте незабавно. Съживете го с дишане уста в уста или сърдечен масаж, ако знаете как. Обадете се на “Бърза помощ” (тел.150) и го поставете в “съвземаща” поза на пода.
Ако той е в съзнание, но чувства гадене, стягане в гърдите, недостиг на въздух или други подобни симптоми, извикайте “Бърза помощ” (тел.150).
Ако е в безсъзнание (тоест не можете по никакъв начин да го събудите), незабавно се обадете на “Бърза помощ” (тел.150)! Поставете го в "съвземаща поза", разхлабете дрехите му. Докато чакате линейката, проверете дали дихателните му пътища са чисти, но не пъхайте нищо в устата му, освен ако не видите нещо, което да запушва гърлото му, например повърнати материи или храна.
N икога не го оставяйте сам.
Ако ви се налага да напуснете по някаква причина, поставете го в “съвземаща” поза, обадете се на “Бърза помощ” (тел.150) и се уверете, че медицинският екип ще може да влезе.
Ако е прегрял (което се случва при предозиране с екстази или амфетамини),
махнете ненужните дрехи, преместете го на хладно и проветриво място, наплискайте го със студена вода, за да го охладите и повикайте "Бърза помощ".
Свръхдоза
Какво е свръхдоза
Наркотиците, които хората взимат, за да изпитат ефекта им, въздействат върху мозъка. Тъй като мозъкът контролира други части и функции на тялото – белите дробове, бъбреците, черния дроб, сърцето, употребата на наркотици може да повлияе върху тяхната жизненоважна дейност. Обикновено човешкото тяло привиква към тези промени, но ако взeмeте значително по-големи количества или по-добро качество от определен наркотик, те могат да надвият над способността му да привиква и да причинят сериозни странични ефекти.
Ако за кратко време твърде много или твърде чист наркотик постъпи в мозъка или другите органи, могат да настъпят опасни странични ефекти – изпадане в безсъзнание, спиране на дишането, сърдечна недостатъчност, припадък или прегряване, всеки един от които може да се окаже смъртоносен. Това се нарича свръхдоза (предозиране).
Какво да правим, ако някой предозира?
Проверете пулса и дишането му. Замъглява ли се огледало, поставено пред устата му? Чувствате ли дъха му върху ръката си? Гърдите му движат ли се нагоре и надолу? Откривате ли биенето на сърцето, когато поставите ухо върху гърдите му? Ако е в съзнание, поставете го в "съвземаща" поза и не спирайте да му говорите, дръжте го буден, не го поставяйте в леглото.
Ако е спрял да диша, действайте незабавно. Съживете го с дишане уста в уста или сърдечен масаж, ако знаете как. Обадете се на “Бърза помощ” (тел.150) и го поставете в “съвземаща” поза на пода.
Ако той е в съзнание, но чувства гадене, стягане в гърдите, недостиг на въздух или други подобни симптоми, извикайте “Бърза помощ” (тел.150).
Ако е в безсъзнание<
Общо:
1527522
Вчера:
55
Сайтът се обработва от Ани Василева- учител по български език и литература, със съдействието на ученици от 8 клас ,клуб " Журналист"
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.