И така, започваме със сърфирането...
1. Инсталирайте си браузър, поддържащ табове (tabs), например Firefox, Opera или Internet Explorer 7 Beta 3. Другия вариант е да си сложите надстройка на вече съществуващия ви браузър (IE), която поддържа табове, напр. Avant Browser или Maxthon. На мен лично много ми допада възможността в Avant Browser да размествам разположението на табовете по мое усмотрение, а не да са само по хронологичен ред.
2. Използвайте RSS четеца, вграден в браузъра ви, инсталирайте си отделен такъв или ползвайте интернет rss агрегатор, който позволява персонализация. Инфо по темата – RSS – практически гид и blog.start.bg - инфо за блоговете и rss. Чрез RSS ще можете:
1. Да имате лесно достъпен списък с ваши любими сайтове
2. Да разбирате веднага, когато в тях се публикува нещо ново, без да е необходимо да проверявате в самия уебсайт по пет пъти на ден.
3. Да преглеждате новите публикации и да преценявате само по заглавията и описанията им дали да им отделяте повече време или да продължавате нататък.
3. Настройте браузъра си да ви отваря ежедневно необходимите ви страници (уеб пощи, новинарски сайтове (ако не ползвате rss), прогнози за времето, google, start.bg и т.н.) автоматично при стартиране. Алтернатива/допълнение към тази опция е опцията за „кръщаване” на сайтовете с кратки имена. Такава засега съм видял само в Avant Browser, но ми е много полезна. Пиша “gg”, натискам Enter ими зарежда www.google.bg, пиша “mail”, зарежда ми “mail.start.bg”, пиша „mail1”, зарежда ми “mail.yahoo.com” и т.н.
4. При попълване на форми (логин, форми за регистрация, други формуляри...) ползвайте клавиша TAB, за да преминавате от едно поле на друго и Shift+TAB, за да вървите по обратния път (ако сте сбъркали/изпуснали нещо). За изпращане на формите използвайте Enter, много по-бързо е, отколкото да местите мишката до конкретния бутон (“search”, “login”, „влез” и т.н.).
Още за попълването на форми:
- отбелязването на отметка става чрез натискане на Space.
- навигацията в падащи менюта става със стрелките Up и Down.
- ако задържите Shift, докато посочвате дадено поле от форма, съдържанието на полето автоматично се селектира (няма нужда първо от цъкване, след това от Ctrl+A).
5. Научете бързите клавишни комбинации (shortcuts), които се ползват във вашия браузър и ги ползвайте активно. Те почти в 100% от случаите са по-бързи от мишката, а ако не са ви удобни, в някои браузъри можете да ги променяте. Често използвани са комбинациите за преминаване в следващ/предишен таб, затваряне на таб, презареждане на страницата, Back и др.
Ако имате клавиатура с допълнителни клавиши (мултимедийна), която позволява тяхното индивидуално настройване след инсталация на драйвер, можете да настроите тези клавиши да изпълняват ролята на сложните 2, 3 и 4 клавишни комбинации, само с едно натискане.
Ако сте от по-новото поколение потребители, които ползват клавиатурата само когато имат да набират текст и клавишните комбинации ги затрудняват, пробвайте жестове с мишката. В някои случаи дори са по-бързи от клавишните комбинации.
6. Направете си удобна клавишна комбинация за смяна на клавиатурния режим (примерно от английски на български). Това помага особено, ако често пишете текстове на български език във форуми, блогове, сайтове за запознанства и т.н., а в същото време ви се налага и да набирате доста от адресите на ръка в адрес бара (адресите винаги са на латиница).
7. Ползвайте Ctrl+F (Find), когато ви интересува конкретен текст от дадена страница. Примерно ако си търсите нова памет за пц-то, харесали сте си една определена платка, която е подходяща за вашата конфигурация и напишете в google „ram kingston 512 mb ddr2 533” и разгледате първите няколко резултата, ще видите, че те всички съдържат дълги списъци с различни ram памети, само една от които е вашата. Вместо да си морите очите да преглеждате страницата – Ctrl+F -> “kingston” и вече сме много по-близо. Не е най-добрият възможен пример, но за момента не се сещам за по-добър. Използвам тази комбинация изключително често когато търся конкретна информация в дълги списъци, форумни дискусии, блогове.
Вече отбелязах Ctrl+A във формите, време е да спомена и Ctrl+C (Copy) и Ctrl+V (Paste) – две от най-често използваните комбинации въобще, които си работят чудесно и в нета.
8. Ползвайте Favourites за страници, които сте посетили и са ви направили впечатление и смятате, че може да ви потрябват отново. Спестява доста време, което иначе ще прекарате в търсене в Google или пък в историята на браузването (History), ако я съхранявате за достатъчно време назад.
Особено полезни са Favourites, които имат възможност за групиране на любимите сайтове по групи. Опцията „Групи” в Avant Browser ми върши отлична работа за момента, само дето май ще трябва да правя чистка, имам около 40 групи и навигацията само между тях вече е затруднена...
9. Ползвайте всички възможни трикове за скролване, които са особено полезни при дълги страници или страници, при които се появява хоризонтален скрол. Най-често ползван е скролера на мишката (нямате такъв? ползвате интернет? бързо в магазина за нова мишка!) за вертикално скролване. При натискане на скролера надолу се минава в режим на „супер скрол” – скоростта на превътане на страницата се определя от движението на мишката. Кликане със скролера върху линк обаче ще има и страничен ефект – зареждане на линка. Доколкото знам има и мишки със скролер за всички посоки, но аз поне с такава не съм работил.
Клавишите Page Down и Page Up превъртат големи части от страницата нагоре и надолу. Като „супер скрол” режима на мишката, но по-бърз за изпълнение, но затова пък не толкова фин.
Клавишът Home ще ви върне в най-горната част на страницата. Много удобен за сайтове с дълги статии, при които за да продължите нататък трябва да се върнете горе...
Клавишът End пък е за обратната ситуация – праща ви директно в края на страницата.
10. Пари пари пари... в крайна сметка колкото и да сте бърз, дори и да прилагате всичко, описано по-горе, че и ваши собствени похвати, дори и да тракате по клавиатурата със свръзвукова скорост, голяма част от бързината при сърфиране се определя от общата пъргавина на системата на хардуерно и софтуерно ниво, а също така и от скоростта на интернет. А добрите конфигурации и бързият интернет струват пари – факт. Преценете по колко време прекарвате в интернет и ако то е повече от 1-2 часа на ден, то може би е добра идея да инвестирате малко повече в горепосочените и да си спестите една част от времето, като го пренасочите, примерно, за семейството си.
10 съвета за сигурни пароли
10. Поглед в бъдещето. Накрая, имайте предвид съвременните технологии, които вероятно ще заменят паролите - биометричната идентификация и двустепенната автентификация. Паролите са се доказали като несигурни и изложените съвети са само за тези, които не могат да използват нещо по-надеждно - засега
1.Паролата не трябва да се записва на хартия. Ако потребителите имат нужда да си записват паролите, значи системата е прекалено сложна, а следователно и неефективна. Първото правило е баланс между надеждност и ефективност.
2.Не оставяйте паролите по подразбиране. Много хакерски атаки са били успешни, защото е оставена паролата по подразбиране на някой сървър.
3. Трябва да се искат колкото може по-малко пароли. Ако на служителите в компанията се налага да помнят 10 различни пароли - от такива, които пазят наистина важна информация до такива, които на практика не са необходими, те няма да могат да работят ефективно и най-вероятно ще си запишат паролите, излагайки важната информация на риск. Преценете кои системи и приложения реално имат нужда от защита с парола.
4.Паролите трябва да се сменят периодично. Колко често да се сменят отново е въпрос на баланс между сигурност и удобство - ако служителите трябва да запомнят новите пароли всяка седмица, те вероятно ще започнат да си записват текущата парола. По-дълъг период - например 90 дни, а не стандартните 30 - ще стимулира използването на по-сложни за запомняне пароли.
5.Новите пароли трябва да са нови. Когато потребителят сменя паролата си, тя не трябва да е вариация на старата. Пароли като RandomWORD1, RandomWORD2, RandomWORD3 и т.н. са лесни за отгатване.
6. Не използвайте очевидни неща. Паролата трябва да е нещо по-сложно от една дума. Имена, адреси и други данни за потребителя, които могат лесно да се намерят, не трябва да се използват в една парола.
7. Паролата трябва да е дълга, но не прекалено дълга. Парола, съдържаща минимум 8 символа, които са малки и големи букви, както и цифри, е едно добро начало. Ако обаче се изисква прекалено дълга парола, потребителите на системата стават мързеливи относно измислянето й и използват неща от рода на ABCDEFG123456789. Минимален и максимален лимит обаче стимулират креативност. Една добра практика е използването на фраза вместо дума. mYd0g1sCALLEDf1d0 със сигурност е много по-надеждно от простото F1do.
8. Автоматизирайте смяната на паролата. Процесът по смяна на паролите на потребителите трябва да е автоматизиран. Не разчитайте персоналът да помни кога трябва да си смени паролата, каква парола вече са използвали през миналата година и кои думи не бива да се ползват.
9. Обучение. Уверете се, че политиката относно паролите е вписана в договора на служителя и че всеки служител я разбира. Ако всичко е направено както трябва, единствената ви грижа ще е служителите да не споделят паролата си с никой и да не я записват никъде. И най-важното е да не се използват едни и същи пароли във и извън корпорацията.